Ден: 14.12.2017

На 31. X. 2017 г. от 10, 30 ч. в коридора на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ ученици и учители събраха, за да отбележат Деня на народните будители.
Под ръководството на Севим Куртчу старши учител- горен курс се организира литературно- музикална композиция.
Севим Куртчу произнесе тържествено слово, посветено на деня на народните будители. Днес е ден на народните будители, на хилядите знайни или безименни книжовници, зографи и учители, които от век във век с измъчени тела и души са правили така, че страниците на историята ни да дишат. На всеки душата е трепкала от радост, когато е виждал как засиява раздухваната от него искрица. И всеки сам, един срещу всички обстоятелства – „като врани срещу сокол“, както е видял незнайният житиеписец първоучителя Константин Философ в битката му за славянското писмо във Венеция. Сякаш неземна мощ изпълва гръдта на немощния монах, за да изрече призив, който още отеква:“ Българино, знай своя род и език!“. Или на поета, за да напише стих, който продължава да тревожи: „От сън дълбок се събуди!“.
Днес е ден на народните будители. Тежко ни, ако ги нямаше. Затова нека да си спомним за тях, за всичко, което правят на върха на надеждата, за да имаме българска литература, живопис, образование.
Ако днес си спомним за нашите народни будители, това означава, че сме си дали сметка сред водовъртежа на хаоса кои сме и в какво е силата ни. А това ще бъде първата победа на духа над разрухата, лъжата и родоотстъпничеството. Ще видим, че не политици, търговци и нови чорбаджии са най- важното нещо за нацията ни, а онова, което крепи българското вътре в нас и не му дава да се погуби.
Затова – на учителя поклон, на писателя поклон, на художника и артиста поклон, на публициста, който буди съвестта ни, поклон. Поклон на всички, които не се предават в битката за българската същина, за да съществува въпреки всичко държавата на духа ни!
В рецитала участваха: Хюсеин Хюсеин ученик от VII клас, Ейхан Али ученик от VII клас, Еркан Хюсеин ученик от VII клас, Ася Боянова ученичка от VI клас, Шемсинир Мехмедов ученик от VI клас, Десислава Тошкова ученичка от VI клас, Бирел Бейзатова ученичка от VI клас, Александра Христова ученичка от VI клас.
Като истински художници се представиха с творбите си : Бюрхан Ризаев ученик от IV клас, Назар Ризаева ученичка от V клас , Арзу Бейханова ученичка от V клас, Ахмед Асенов ученик от V клас, Десислава Тошкова ученичка от VI клас, Бирел Ризаева ученичка от VI клас, Бурчин Ремзиева ученичка от VI клас, Александра Христова ученичка от VI клас, Йозер Ахмедов ученик от VI клас, Шемсинир Мехмедов ученик от VI клас, Мерал Джумалиева ученичка от VI клас, Даяна Тошкова ученичка от VII клас, Гьоксел Яшаров ученик от VII клас, Еркан Хюсеин ученик от VII клас, Елис Ибрахимова ученичка от VII клас, Бирен Ризева ученик от VII клас, Хюсеин Хюсеин ученик от VII клас.
Подготви се табло с произведенията на Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Христо Ботев, Иван Вазов, Алеко Константинов и Николай Лилиев.
Със съдействието на Севил Али и Десислава Цонева учениците наблюдава презентация, представяща делото на народните будители.

На 5 октомри 2017 г. в 10, 40 ч. ученици и учители се събраха в коридора на училището, за да отбележат международния ден на учителя.
Ръководител на мероприятието беше Севим Куртчу- старши учител- горен курс.
Елис Ибрахимова и Бирен Ризаева ученички от VII клас прочетоха есето на Джон У. Шлатър.
„ Аз съм учител.
Родил съм се в мига, когато от устата на дете е изскочил въпрос.
Аз съм много хора на много места.
Аз съм Сократ, вдъхновяващ младежите на Атина да откриват нови идеи като задават въпроси.
Аз съм Ан Съливан, поставяща тайните на Вселената в протегнатата ръка на Хелън Келър.
Аз съм Езоп и Ханс Кристиан Андерсен, разкриващи истината чрез безбройни истории.
Аз съм Марва Колинс, която се бори за правото на образование на всяко дете.
Аз съм Мари МакКлеод Бътюн, която строи голям колеж за моя народ, където вместо чинове има оранжеви щайги.
Аз съм и Бел Кауфман, борещ се да върви „Нагоре по стълбата, която води надолу“.
Имената на онези, които са практикували моята професия, звънят като камбани на славата за човечеството… Букър Т. Уошингтън, Буда, Конфуций, Ралф Уолдо Емерсън, Лио Баскаля, Моисей и Исус.
Аз съм всички онези, чиито имена и лица отдавна са забравени, но чиито уроци и характери винаги ще бъдат помнени заради постиженията на техните ученици.
Аз съм плакал от радост на сватбите на мои бивши ученици, смял съм се щастлив при раждането на техните деца и съм стоял с глава, наведена от скръб и объркване, край гробове, изкопани твърде скоро, за тела твърде, твърде млади.
В продължение на един ден се е налагало да бъда актьор, приятел, сестра и лекар, треньор, търсач на изгубени вещи, банкер, таксиметров шофьор, психолог, заместник родител, продавач, политик и защитник на вярата.
Независимо от картите, диаграмите, формулите, глаголите, разказите и книгите аз наистина нямаше какво да преподавам, защото онова, което трябваше да научат учениците ми, беше да опознаят себе си, а аз знам, че най-трудно е да разбереш кой си.
Аз съм парадокс. Аз говоря най-силно, когато слушам най-внимателно. Най-големият подарък за мен е благодарността на моите ученици.
Материалното богатство не е моя цел, но аз съм търсач на съкровища на пълен работен ден, който проучва нови възможности, в които учениците му да използват своите таланти, и издирва таланти, които понякога лежат дълбоко заровени сред отломките на нечие саморазрушение.
Аз съм най-големият късметлия сред всички, които работят.
На един лекар му е позволено да изведе живота на бял свят в един вълшебен миг. На мен ми е позволено да се погрижа животът да се ражда отново и отново всеки ден – с нови въпроси, идеи и приятелства.
Един архитект знае, че ако строи грижливо, неговото творение може да просъществува векове. Един учител знае, че ако изгражда с любов и истина, онова, което изгради, ще трае вечно.
Аз съм воин. Всекидневно водя битки срещу надзъртащото насилие, страха, предразсъдъците, невежеството и апатията. Но аз имам велики съюзници: Интелигентността, Любопитството, Родителската подкрепа, Индивидуалността, Творчеството, Вярата, Любовта и Смехът – всички се стичат под моите знамена и с тяхната подкрепа съм непобедим.
А на кого трябва да благодаря за този чудесен живот, който така щастливо ми е отреден, освен на обществото, на родителите. Защото вие сте ми оказали голямата чест да ми се доверите с великия си принос към вечността – вашите деца.
И така, аз имам минало, което е богато на спомени. Имам настояще, което е истинско предизвикателство, пълно с приключения, защото ми е позволено да прекарвам дните си с бъдещето.
Аз съм учител… и всеки ден благодаря на Бога за това.“
В часовете по изобразително изкуство учениците изработиха картички, нарисуваха рисунки и ги подариха на своите учители.