admin

         Обявяването на Независимостта формално започва с избухването на Младотурската революция през м. юли 1908 г. Друг фактор, благоприятстващ обявяването на Независимостта е избухналата на 6 септември 1908 г. стачка на Източните железници.

На 22 септември 1908 г. в тържествена обстановка в старата столица Велико Търново България отхвърля васалната си зависимост от Турция и провъзгласява пълен държавен суверенитет. Фердинанд, в присъствието на министрите, прочита Манифест за провъзгласяване на независимостта. Мнозинството от народа ликува.

        В манифеста от този ден се казва: „Преди 30 години българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевен от техните съвети, неуморно работи за уреждане на хубавата ни земя и създаде от нея държава, достойна да бъде равноправен член на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, народът копнее за културен и икономически напредък. В това отношение нищо не бива да го спъва, нищо не бива да му пречи на преуспяването му. Това е желанието на народа, това е неговата воля.”

        Независимостта на националната държава е опора на народната свобода и стимулатор за всестранно развитие. Отговорността ни пред нея е дълг и към предците, и към наследниците ни. Пред всички нас стои задачата да съхраним наследеното, да доразвием постигнатото, да опазим най-голямото национално завоевание – независимата българска държава – залог и опора на бъдещето ни.

       Днес Денят на независимостта трябва да се осмисли – като средство и сила на съзидание за изграждане на свободна, демократична и просперираща България.

Ученици и учители гледаха филма : „Провъзгласяване на Независимостта на България.“

Поради лоши метеорологични условия, тържеството по случай 140г. от освобождението на България се отбеляза на 5.03. 2018 г. в мултимедийната зала.

Програмата започна с патриотичната песен: “Боят настана, тупкат сърца ни.“

Севим Куртчу произнесе слово, с което проследи хронологията на важни исторически събития и личности. На 3 март 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор, с който  отбелязваме края на една война. Тази война  е символ на успеха на националните борби, символ на мечтите, символ на новото национално самочувствие и достойнство.

3-ти март е доказателството, че жертвите от Априлското въстание не са били напразни, че 15 хиляди доброволци, загинали, сражавайки се в руско-турската освободителна война, са дали живота си в името на нещо свято – в името на България!

Пътят на свободата, пътят до трети март започва от хайдушките пътеки, минава през нелегалните комитети на Левски, узрява в саможертвата, изкачва стръмните сипеи на Ботевия Вола, за да се стигне до днешната свещена дата.
Постепенно бяха изградени новите български институции, беше изградена и утвърдена новата, съвременна и европейска българска държавност. Нека бъдем достойни за славата, която ни завещаха нашите предци! Да бъдем смели! Да бъдем истински българи.
Да сведем чела в знак на признателност пред хилядите жертви, които положиха своите кости по пътя към победата.

Седмокласниците рецитираха одата “Опълченците на Шипка“ от Иван Вазов.

Програмата завърши с презентацията“ 3 март 1878 г.“. Пред табло, илюстриращо значими събития от руско- турската освободителна война, Джем Ерхан ученик от IV клас поднесе букет от кокичета.

На 19.02. 2018 г. ученици и учители се събраха в мултимедийната зала на ОУ“Св. Св. Кирил и Методий“ , за да отбележат 145 години от гибелта на Васил Левски.

Тържеството започна с презентацията „10 незабравими  цитати на Васил Левски“. Бяха представени: “ И не забравяйте – времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.“ . „Днешният век е век на свободата“, „С моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите.“, „ Трябва да се жертва всичко, па и себе си.“, „Оръжие, оръжие и пак оръжие.“, „ Дела трябват, а не думи.“, „Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълняват точно длъжността.“, „За отечеството работя байо! Кажи ми мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.“, „ Най- много са виновни чорбаджиите.“, „Ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само мене си.“ Тези думи са ще продължават да се помнят поколения след поколения. Те могат да ни вдъхновяват или да ни накарат да се замислим.

Севим Куртчу – старши учител произнесе тържествено слово, възвеличащо делото на Васил Левски. Денят, в който Дякона увисва на бесилото, е сред малкото дати в националния ни исторически календар, които ни обединяват и които ни дават основание не само да си припомним последните мигове от живота на Васил Левски, но и да погледнем към самите себе си, за да осмислим извървения досега от народа ни път, за да потърсим ориентир за онова, което сме постигнали или пропуснали.   Левски се роди и живя в свят, в който доброто и лошото, страхът и надеждите, успехите и провалите, старото и модерното си съжителстваха, свят, в който желанието за промяна беше много силно, но в същото време никой не предлагаше как това да стане бързо и успешно. И тук именно трябва да преоткрием магията на Апостолското обаяние, да оценим способността му да разбира еднакво добре и богатия и бедния, и търговеца и селянина, и учения и неграмотния – едно изключително ценно качество, позволило му да намери най-ефективното средство за превръщането на роба в борец за народна правда. Своята увереност и морална сила Левски черпеше от идеала за независима, целокупна и силна България. Той вярваше във възкресението на свободна България и посвети цялата си енергия на постигането на тази цел, а с конкретната си дейност по подготовка на националната революция, той предаде своята вяра на последователите си, накара ги да осъзнаят, че съдбата им е в собствените им ръце, че и те могат да бъдат като другите европейски народи.  С цялата си революционна дейност той беше и продължава да бъде пример за това какви качества трябва да притежава големият политически лидер. Левски не можеше да се похвали с университетски дипломи, но трудният му житейски път го беше научил, че за да поведеш цял един народ на заколение, по пътя на собствената му Голгота, е нужно не само да имаш визия за това какво трябва и как трябва да се направи, но и с личния си пример да покажеш, че това за което зовеш е наистина постижимо, че саможертвата не е само думи, но и дела, че да ръководиш означава и да носиш отговорност. Представите на Апостола за бъдещето на свободна България очертават един нов, непознат и бленуван от всички българи свят, на справедливостта и на равенството пред закона, свят, в който няма да бъдеш преследван за политическите си идеи или за религиозните си вярвания, свят, в който всички ще имат равни права и задължения, равни шансове и възможности за изява.

За какви идеали може да става дума в държава, в която престъпниците тънат в лукс и се разхождат на свобода, а честният и обикновен българин не знае как да опази дома си, как да изхрани и изучи децата си?  Ако се научим да гледаме на настоящето си през очите на Апостола,  а мечтите ни за един по-справедлив и хуманен свят ще станат напълно достижими, защото всичко зависи от нас и е в нашите собствени ръце!( В текста се цитира част от словото на проф. Пламен Митев, http://vasil-levski.bg/%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%BF%D0%BE-%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B4/)

Облечени официално,  учениците от VI и VII клас, рецитираха стихотворения, посветени на Апостола на свободата.

Публиката  наблюдава презентация „Чисти сметки“ по стихове на Петя Йорданова с музикален фон Исихия – Откровения:

“ Апостоле,

сега си ни нужен повече,

отколкото преди.

Записвай своето

тефтерче малко

отляво- дадената дума вчера,

отдясно –

неизпълнената още,

отляво –

обещаните стъпки

отдясно –

ненаправените още,

отляво –

клетвата за подвиг,

отдясно –

подвига неизпълнен,

и направи им сметката,

най- правата,

че някои сега

започнаха да си надписват

Славата

и да си слагат повече звезди.

Записвай върху

страниците тънки,

едно до друго всичко запиши:

на кой

днес поста му е по- висок,

отколкото

доброто име,

на кой

днес джоба му е по- дълбок,

отколкото

душата му човешка,

на кой са повече

сега словата

отколкото

на другите делата…

Ела и всичко запиши

на още ненаписан лист,

че да са много

чисти сметките

и пътя, който ни роди,

да бъде като твоя чист.

Апостоле,

сега си ни нужен повече,

отколкото преди.“

 

След това  стихотворение Севим Куртчу призова всички да сведат чела и да отдадат едноминутно мълчание в памет на Васил Левски. Пред табло, илюстриращо живота и революционната дейност на Апостола, Джем Ерхан ученик от IV клас поднесе букет от кокичета.

7.02.18 г. 852 Office Lens

На 31. X. 2017 г. от 10, 30 ч. в коридора на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ ученици и учители събраха, за да отбележат Деня на народните будители.
Под ръководството на Севим Куртчу старши учител- горен курс се организира литературно- музикална композиция.
Севим Куртчу произнесе тържествено слово, посветено на деня на народните будители. Днес е ден на народните будители, на хилядите знайни или безименни книжовници, зографи и учители, които от век във век с измъчени тела и души са правили така, че страниците на историята ни да дишат. На всеки душата е трепкала от радост, когато е виждал как засиява раздухваната от него искрица. И всеки сам, един срещу всички обстоятелства – „като врани срещу сокол“, както е видял незнайният житиеписец първоучителя Константин Философ в битката му за славянското писмо във Венеция. Сякаш неземна мощ изпълва гръдта на немощния монах, за да изрече призив, който още отеква:“ Българино, знай своя род и език!“. Или на поета, за да напише стих, който продължава да тревожи: „От сън дълбок се събуди!“.
Днес е ден на народните будители. Тежко ни, ако ги нямаше. Затова нека да си спомним за тях, за всичко, което правят на върха на надеждата, за да имаме българска литература, живопис, образование.
Ако днес си спомним за нашите народни будители, това означава, че сме си дали сметка сред водовъртежа на хаоса кои сме и в какво е силата ни. А това ще бъде първата победа на духа над разрухата, лъжата и родоотстъпничеството. Ще видим, че не политици, търговци и нови чорбаджии са най- важното нещо за нацията ни, а онова, което крепи българското вътре в нас и не му дава да се погуби.
Затова – на учителя поклон, на писателя поклон, на художника и артиста поклон, на публициста, който буди съвестта ни, поклон. Поклон на всички, които не се предават в битката за българската същина, за да съществува въпреки всичко държавата на духа ни!
В рецитала участваха: Хюсеин Хюсеин ученик от VII клас, Ейхан Али ученик от VII клас, Еркан Хюсеин ученик от VII клас, Ася Боянова ученичка от VI клас, Шемсинир Мехмедов ученик от VI клас, Десислава Тошкова ученичка от VI клас, Бирел Бейзатова ученичка от VI клас, Александра Христова ученичка от VI клас.
Като истински художници се представиха с творбите си : Бюрхан Ризаев ученик от IV клас, Назар Ризаева ученичка от V клас , Арзу Бейханова ученичка от V клас, Ахмед Асенов ученик от V клас, Десислава Тошкова ученичка от VI клас, Бирел Ризаева ученичка от VI клас, Бурчин Ремзиева ученичка от VI клас, Александра Христова ученичка от VI клас, Йозер Ахмедов ученик от VI клас, Шемсинир Мехмедов ученик от VI клас, Мерал Джумалиева ученичка от VI клас, Даяна Тошкова ученичка от VII клас, Гьоксел Яшаров ученик от VII клас, Еркан Хюсеин ученик от VII клас, Елис Ибрахимова ученичка от VII клас, Бирен Ризева ученик от VII клас, Хюсеин Хюсеин ученик от VII клас.
Подготви се табло с произведенията на Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Христо Ботев, Иван Вазов, Алеко Константинов и Николай Лилиев.
Със съдействието на Севил Али и Десислава Цонева учениците наблюдава презентация, представяща делото на народните будители.

На 5 октомри 2017 г. в 10, 40 ч. ученици и учители се събраха в коридора на училището, за да отбележат международния ден на учителя.
Ръководител на мероприятието беше Севим Куртчу- старши учител- горен курс.
Елис Ибрахимова и Бирен Ризаева ученички от VII клас прочетоха есето на Джон У. Шлатър.
„ Аз съм учител.
Родил съм се в мига, когато от устата на дете е изскочил въпрос.
Аз съм много хора на много места.
Аз съм Сократ, вдъхновяващ младежите на Атина да откриват нови идеи като задават въпроси.
Аз съм Ан Съливан, поставяща тайните на Вселената в протегнатата ръка на Хелън Келър.
Аз съм Езоп и Ханс Кристиан Андерсен, разкриващи истината чрез безбройни истории.
Аз съм Марва Колинс, която се бори за правото на образование на всяко дете.
Аз съм Мари МакКлеод Бътюн, която строи голям колеж за моя народ, където вместо чинове има оранжеви щайги.
Аз съм и Бел Кауфман, борещ се да върви „Нагоре по стълбата, която води надолу“.
Имената на онези, които са практикували моята професия, звънят като камбани на славата за човечеството… Букър Т. Уошингтън, Буда, Конфуций, Ралф Уолдо Емерсън, Лио Баскаля, Моисей и Исус.
Аз съм всички онези, чиито имена и лица отдавна са забравени, но чиито уроци и характери винаги ще бъдат помнени заради постиженията на техните ученици.
Аз съм плакал от радост на сватбите на мои бивши ученици, смял съм се щастлив при раждането на техните деца и съм стоял с глава, наведена от скръб и объркване, край гробове, изкопани твърде скоро, за тела твърде, твърде млади.
В продължение на един ден се е налагало да бъда актьор, приятел, сестра и лекар, треньор, търсач на изгубени вещи, банкер, таксиметров шофьор, психолог, заместник родител, продавач, политик и защитник на вярата.
Независимо от картите, диаграмите, формулите, глаголите, разказите и книгите аз наистина нямаше какво да преподавам, защото онова, което трябваше да научат учениците ми, беше да опознаят себе си, а аз знам, че най-трудно е да разбереш кой си.
Аз съм парадокс. Аз говоря най-силно, когато слушам най-внимателно. Най-големият подарък за мен е благодарността на моите ученици.
Материалното богатство не е моя цел, но аз съм търсач на съкровища на пълен работен ден, който проучва нови възможности, в които учениците му да използват своите таланти, и издирва таланти, които понякога лежат дълбоко заровени сред отломките на нечие саморазрушение.
Аз съм най-големият късметлия сред всички, които работят.
На един лекар му е позволено да изведе живота на бял свят в един вълшебен миг. На мен ми е позволено да се погрижа животът да се ражда отново и отново всеки ден – с нови въпроси, идеи и приятелства.
Един архитект знае, че ако строи грижливо, неговото творение може да просъществува векове. Един учител знае, че ако изгражда с любов и истина, онова, което изгради, ще трае вечно.
Аз съм воин. Всекидневно водя битки срещу надзъртащото насилие, страха, предразсъдъците, невежеството и апатията. Но аз имам велики съюзници: Интелигентността, Любопитството, Родителската подкрепа, Индивидуалността, Творчеството, Вярата, Любовта и Смехът – всички се стичат под моите знамена и с тяхната подкрепа съм непобедим.
А на кого трябва да благодаря за този чудесен живот, който така щастливо ми е отреден, освен на обществото, на родителите. Защото вие сте ми оказали голямата чест да ми се доверите с великия си принос към вечността – вашите деца.
И така, аз имам минало, което е богато на спомени. Имам настояще, което е истинско предизвикателство, пълно с приключения, защото ми е позволено да прекарвам дните си с бъдещето.
Аз съм учител… и всеки ден благодаря на Бога за това.“
В часовете по изобразително изкуство учениците изработиха картички, нарисуваха рисунки и ги подариха на своите учители.

Отново е 15 септември. Дворът на училището е изпълнен с ученици, учители и родители. Всички са в очакване на новата учебна година. Малките възпитаници държат стеснително ръцете на майките. За първи път ще пристъпят в голямата слънчева сграда – училището.  Вълнение и радост изпълват сърцата.

Официалното откриване на учебната година започна в 9, 00 ч. На фона на химна на България учениците от IV , VI VII клас  вървяха тържествено, държаха флага на националното знаме и застанаха пред портрета на светите братя Кирил и Методий.

Водещи на тържеството бяха Севим Куртчу- старши учител по Български език и литература и история и Красимира Атанасова – старши учител в начален етап.

Директорът на ОУ „ Св. Св. Кирил и Методий“  г- н Стоянов произнесе поздравително слово. Подчерта, че първия учебен ден е символ на знанието, духовността и образованието. Пожела на ученици и учители, здраве, вдъхновение  и успехи през новата учебна 2017/ 2018година.

На музикален фон на песента :“ Запя свойта песен звънчето“, група ученици от IV, VI и VII клас се строиха пред публиката.  Изпълниха литературна композиция, посветена на първия учебен ден .

Под ръководството на Красимира Атанасова – класен ръководител на I клас, малките първокласниците за първи път се представиха пред публика и рецитираха с голямо желание.

Десислава Тошкова – ученичка от VI клас приветства най- малките възпитаници. Призова учениците да бъдат упорити и търпеливи. Да слушат напътствията на г- жа Атанасова. Десислава Тошкова подари  на първокласниците „ключа на знаниета „ и пожела здраве и успехи.

Заби училищния звънец.   По стара традиция първи в училището влязоха първокласниците, водени от г- жа Атанасова. След тях тръгнаха останалите ученици по класове.

Учениците от ОУ “Св. Св. Кирил и Методий“ обичат да творят и  да създават неповторими рисунки.

По повод 10 години участие на България в Shell Eco-marathon, Shell България организира национален конкурс за рисунка за ученици от V до XII клас на тема „Зеленият транспорт на бъдещето“. Учениците от VI и VIII клас се включиха с ентусиазъм и вдъхновение в състезанието. Спазвайки изискванията на конкурса, възпитаниците нарисува автомобили, които не вредят на околната среда.   Сертификат за участие  получиха:  Еркан Ерхан, Хюсеин Нурхан Хюсеин и Бинай Белгинов Мустафов.

На 2 юни 2017 г. се навършват 141 г. от гибелта на Ботев. По този повод ученици и учители, се събраха в мултимедийната зала, за да почетат паметта на великия революционер.

Севим Куртчу- старши учител по Български език, литература и история произнесе тържествено слово, изтъквайки делото на Христо Ботев. Втори юни! Един народ, една страна в едно сърце се сплитат в минута мълчание, в минута на поклон пред героите. Една кратка минута, една. Левски, Ботев, Волов, Бенковски, Райна Княгиня.

Днес е Втори юни! Денят, в който през 1876 г. родината ни изпрати в отвъдното- Ботев. Кой е Ботев? Роден на 06. 01. 1848 г. в Калофер. Скитал от родния си град до Одеса, Задунаевка, Калофер, Букурещ, Измаил, Браила, Гюргево, Галац. Той е студент, учител, журналист, революционер, и поет.

Ботев ни впечатлява с горещата си любов към Родината:“Ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най- много тебе.“ Какво е любовта  към съпругата му пред любовта към майка България?

Днес е Втори юни! Денят, в който се чувстваме като народ- сплотени, вдъхновени, с вдигнати глави и горди, че сме чеда на държава, родила Христо Ботев. Да сведем чела, да подвием колене, да обединим сърцата, мислите, думите си в едно и да прошепнем:

„Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира: него жалеят

земя и небе, звяр и природа

и певци песни за него пеят…“

Севим Куртчу и учениците от VII   клас  изготвиха  табло, проследяващо най- важните години от жизнения път на Христо Ботев.

Учениците от VI клас, тържествено облечени, рецитираха стихотворението „ На прощаване в 1868 г.“ от Христо Ботев.

Възпитаниците от ОУ „ Св. Св. Кирил и Методий“ почувстваха патриотичния дух с изпълнението на песента:“ Стани, стани юнак балкански.“

С едноминутно мълчание се почете паметта на една от най- ярките личности на българската литература и  история- Христо Ботев.