Обявяването на Независимостта формално започва с избухването на Младотурската революция през м. юли 1908 г. Друг фактор, благоприятстващ обявяването на Независимостта е избухналата на 6 септември 1908 г. стачка на Източните железници.
На 22 септември 1908 г. в тържествена обстановка в старата столица Велико Търново България отхвърля васалната си зависимост от Турция и провъзгласява пълен държавен суверенитет. Фердинанд, в присъствието на министрите, прочита Манифест за провъзгласяване на независимостта. Мнозинството от народа ликува.
В манифеста от този ден се казва: „Преди 30 години българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевен от техните съвети, неуморно работи за уреждане на хубавата ни земя и създаде от нея държава, достойна да бъде равноправен член на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, народът копнее за културен и икономически напредък. В това отношение нищо не бива да го спъва, нищо не бива да му пречи на преуспяването му. Това е желанието на народа, това е неговата воля.”
Независимостта на националната държава е опора на народната свобода и стимулатор за всестранно развитие. Отговорността ни пред нея е дълг и към предците, и към наследниците ни. Пред всички нас стои задачата да съхраним наследеното, да доразвием постигнатото, да опазим най-голямото национално завоевание – независимата българска държава – залог и опора на бъдещето ни.
Днес Денят на независимостта трябва да се осмисли – като средство и сила на съзидание за изграждане на свободна, демократична и просперираща България.
Ученици и учители гледаха филма : „Провъзгласяване на Независимостта на България.“